2024 официално е най-горещата година, откакто се води статистика

Публикувано на 10 January 2025

WWF призовава 2025 да бъде година на действия за ограничаване на климатичните промени

2024 е била първата календарна година, в която температурата е надхвърлила 1,5°C над прединдустриалните нива. Тя е била най-горещата година на Земята, откакто се събират статистически данни за климата. Това показва информация на Службата за климатичните изменения на Европейския съюз „Коперник“ (C3S).

Преминаването на този крайъгълен камък за една-единствена година не е равносилно на превишаване на ограничението от 1,5°C в Парижкото споразумение за климата, което е по-дългосрочна средна стойност, но е дълбоко обезпокоителна стъпка към него, посочва се в позиция на WWF.

Защо 2024 е била най-горещата година?

Според данните на службата „Коперник“ средните глобални температури за 2024 г. са били с около 1,6°C по-високи от тези в прединдустриалния период – времето, преди хората да започнат да изгарят големи количества изкопаеми горива. Това надхвърля с малко над 0,1°C рекорда, поставен през 2023 г., и означава, че последните 10 години вече са 10-те най-топли години, откакто се води статистика.

Миналогодишните горещини се дължат основно на емисиите на газове, които затоплят планетата (например въглероден диоксид). Тези емисии все още са рекордно високи. Естествени климатични модели като Ел Ниньо, при който повърхностните води в източната част на тропическия Тихи океан стават необичайно топли, също играят роля, но далеч по-малка.

„Със сигурност най-голям принос за влиянието върху нашия климат има концентрацията на парникови газове в атмосферата“, казва Саманта Бърджис, заместник-директор на службата „Коперник“, пред Би Би Си.

През 2024 г. бяхме свидетели на изключително високи температури в Западна Африка, продължителна суша в части от Южна Америка, интензивни валежи в Централна Европа и особено силни тропически бури в Северна Америка и Южна Азия. Това са само част от събитията, които са станали по-интензивни поради изменението на климата през последната година.

Природните бедствия стават все по-интензивни. Снимка: WWF

Не само температурите на въздуха поставиха нови рекорди през 2024 г. Световната морска повърхност също достигна нов дневен максимум, а общото количество влага в атмосферата се повиши до невиждани до момента нива.

Откакто бе договорена в Парижкото споразумение през 2015 г., стойността от 1,5°C се превърна в символ в международните преговори за климата. Много от най-уязвимите държави я смятат за въпрос на оцеляване.

През 2018 г. знаков доклад на ООН посочи, че рисковете от климатичните промени – като интензивни горещини, повишаване на морското равнище и загуба на дива природа – ще станат значително по-големи, ако допуснем затопляне над 2°C спрямо 1,5°C. Въпреки това светът се приближава все повече към преминаването дори на бариерата от 1,5°C.

Позицията на WWF за новите данни за климата

„Най-горещата година – това не е просто статистика, а предупреждение. Рязкото покачване на температурите и екстремните метеорологични явления се превръщат в „новото нормално“. Трябва да действаме сега“, коментира д-р Стивън Корнелиус, заместник-ръководител по въпросите на климата и енергетиката в WWF International.

„Трябва да ограничим ръста на глобалните температури, за да избегнем влошаване на последиците от климатичните промени. Времевият прозорец, в който можем да го направим, обаче бързо се затваря. Ако преминем прага от 1,5 °C, ще се сблъскаме с още по-големи предизвикателства и разходи. Всяка частица градус на затопляне е от значение за хората, природата и нашето бъдеще“, допълва д-р Корнелиус.

2025 трябва да бъде година на действия, смятат експертите. Снимка: WWF

По думите на Фернанда Карвальо, ръководител на програмата на WWF International за глобалната политика в областта на климата и енергетиката, само системна промяна ще предотврати излизането на температурите извън контрол.

„През 2025 г. се нуждаем от рекордно увеличение на производството на енергия от възобновяеми източници, възстановяване на екосистемите и финансиране, насочено към опазване на природата. Държавите трябва да отговорят на тази криза, като представят нови амбициозни национални планове за климата с цели за намаляване на емисиите“, казва Карвальо.

„В годината, в която отбелязваме десет години от историческото Парижко споразумение, е крайно време да преминем от разговори към конкретни действия по целия свят. За тази цел ще е необходимо безпрецедентно международно сътрудничество. Изменението на климата е екзистенциален глобален проблем, който изисква глобални решения“, допълва тя.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА РАБОТАТА НА WWF БЪЛГАРИЯ В ОБЛАСТТА НА КЛИМАТА И ЕНЕРГИЯТА