12 тревожни неща, които научихме от доклада „Жива планета“

Публикувано на 9 October 2024

Система в опасност. Така е озаглавено най-новото издание на доклада „Жива планета“ и името определено пасва.

Докладът „Жива планета“ е водещият анализ на тенденциите в световното биоразнообразие, който се изготвя от WWF на всеки две години. Заключенията в него се основават на няколко различни показателя, основен сред които е Индексът „Жива планета“ (LPI). Данните в изданието от октомври 2024 г. са повече от притеснителни. Природата изчезва със застрашителни темпове, а светът се опитва да противодейства на това твърде бавно и твърде неефективно.

Целият доклад, както и негово резюме, са поместени на специалната страница на сайта ни. А по-долу извеждаме някои важни и тревожни факти от новото му издание:

1. Само за 50 години сме изгубили 73% от популациите на диви гръбначни животни (бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби)

Това показва Индексът „Жива планета“, който изследва близо 35 000 тенденции в популациите на 5495 вида за периода 1970 – 2020 г. Информация за индекса се събира от целия свят и включва популации, които се увеличават, намаляват или са били стабилни с течение на времето.

Губим все повече от невероятното многообразие на животинското царство. Източник: WWF

Самият индекс проследява промените в относителната численост на популациите. Определена популация може да се състои от много или малко индивиди, но чрез измерване на промяната в относителната численост индексът проследява средната тенденция, а не увеличаването или намаляването на броя отделни животни.

2. Най-голям е спадът при популациите на сладководни животни – 85%

Този процент отразява нарастващия натиск върху сладководните местообитания и видове. Сладководните риби често са застрашени от промени в тяхната естествена среда, които блокират миграционните им пътища. Индексът „Жива планета“ само за мигриращите сладководни риби показва спад на популациите с 81% между 1970 и 2020 г.

Показателен е примерът с кралската сьомга в Северна Америка – през 70-те години на миналия век 40 000 индивида са се завръщали да зимуват и хвърлят хайвера си в река Сакраменто. През 2022 г. това правят едва около 5000 индивида. Миграционният път на тази застрашена популация е засегнат от язовири, които блокират достъпа до историческите ѝ местообитания.

3. Понижението при популациите на сухоземни животни е 69%

Индексът на сухоземните видове включва животни от местообитания като гори, пустини и пасища и показва тенденция, сходна с тази на глобалния индекс.

Популациите на сухоземните животни са се стопили почти с две трети. Източник: WWF

Както става ясно и по-надолу в текста, глобалната хранителна система е основен фактор за загубата на биоразнообразие. Унищожаването на местообитания, предизвикано от неустойчиви практики в селското стопанство, е заплаха за над 80% от всички застрашени сухоземни видове птици и бозайници.

4. Изгубили сме 56% от популациите на морски животни

Морският индекс е намалял най-малко през последните 50 години. Той е доминиран от видове риби, за много от които се полагат усилия с цел контролиране на нивото на риболовния натиск.

През последните години някои рибни запаси са се възстановили, а други са се стабилизирали, което се отразява в по-малкия общ спад на морския LPI. Други морски обитатели обаче, като акулите и скатовете, продължават да показват критични нива на спад.

Тенденции в биоразнообразието в различни части на света

Тенденциите в отделните региони се различават поради различните типове и нива на натиск върху природата. Преобладаващите причини за негативна промяна са загубата или деградацията на местообитания, климатичните промени, прекомерната експлоатация, замърсяването, инвазивните видове, различни болести.

5. Латинска Америка и Карибите отчитат ужасяващ срив от 95% на популациите

В Латинска Америка и Карибския басейн се наблюдава най-бързият темп на спад. Индексът е намалял с 95% между 1970 и 2020 г.

Гвианско скално петле - вид, разпространен в няколко държави в Латинска Америка. Източник: WWF

Унищожаването на пасищата, горите и влажните зони, прекомерната експлоатация на видове, климатичните промени и инвазивните видове са допринесли за резкия спад. В този регион изменението на климата е посочвано по-често като заплаха за популациите. Например предполага се, че то е засилило ефекта на опустошителна гъба, засягаща някои видове земноводни в Южна Америка, а в относително ненарушени местообитания в Амазония може да е било причина за намаляването на популациите на някои горски птици.

Тъй като популациите на видовете намаляват, басейнът на река Амазонка - жизненоважна система и на регионално, и на световно ниво - е изправен пред риск от достигане на опасна повратна точка.

6. Ситуацията в Африка също е много притеснителна

Африка е изключително богата на биоразнообразие. Индексът „Жива планета“ за региона обаче показва спад от 76%. Биологичното разнообразие на Африка осигурява основни ресурси за много общности не само на континента, а и по цял свят.

Свръхексплоатацията е по-често посочвана като заплаха за популациите в Африка, отколкото в други региони. Тенденциите при популациите на видове, които се използват от хората, показват по-голямо понижение в сравнение с останалите места. Това подчертава спешната необходимост от защита на тези жизненоважни ресурси.

7. Спадът в Европа е по-малък, но новините не са изцяло добри

Индексът „Жива планета“ показва свиване на популациите на диви гръбначни животни с 35% в Европа и Централна Азия между 1970 и 2020 г. Широкомащабният натиск върху природата тук обаче е бил факт още преди 1970 г. Това отчасти обяснява защо отрицателната тенденция е по-слаба: много популации са се стабилизирали, но започвайки от по-ниска базова стойност.

Популацията на европейския бизон е сред тези, които се възстановяват. Източник: WWF

В Европа се наблюдава завръщане на редица видове диви животни като европейския бизон и къдроглавия пеликан, благодарение на реинтродукцията на видове, правната защита и други действия за опазване. Средните тенденции при сладководните риби, влечугите и земноводните обаче са предимно отрицателни и тези групи видове са изложени на по-голям риск от изчезване в Европа.

Проучвания на конкретни видове

Докладът „Жива планета“ разглежда и казуси с определени животински видове в определени местообитания. Тези примери илюстрират тенденции, отразени в индекса, и предоставят контекст за движещите сили в съответния регион. Ето някои от тях:

8. Намаление наполовина при ястребоклюните костенурки

Ястребоклюните костенурки се ползват с най-високото ниво на защита в Големия бариерен риф. Въпреки това между 1990 и 2018 г. има тревожен спад на важната гнездяща популация на остров Милман, Североизточен Куинсланд, Австралия. Гнездящите женски са намалели с 57%.

Ястребоклюна костенурка. Източник: Jona Sanchez/Shutterstock

Учените предполагат, че този вид може да изчезне на места още през 2036 г. Ястребоклюната костенурка е уязвима от загуба на местообитания, изменения на климата, законен и незаконен улов, както и от заплитане в рибарски мрежи.

9. Колосални загуби при амазонския речен делфин

Между 1994 г. и 2016 г. в резервата „Мамирауа“ в Бразилия популацията на амазонските розови речни делфини (известни още като бото) е намаляла с 65%. Популацията на по-малките амазонски делфини соталия е намаляла със 75%.

И двата вида делфини са уязвими от заплитане в рибарски мрежи и са обект на лов за рибна стръв. Последните изследвания показват, че тенденцията за намаляване на популациите продължава, а изменението на климата представлява все по-голяма заплаха. През 2023 г. над 330 речни делфина загинаха само в две езера по време на период на екстремни горещини и суша.

10. Бракониерството унищожава африканския горски слон

Африканският горски слон е критично застрашен и е намалял с 78-81% в Централна Африка между 2004 и 2014 г. Националният парк „Минкебе“ в Габон е дом на голяма популация на вида. Има сериозни доказателства, че бракониерството с цел търговия със слонова кост както вътре в Габон, така и от Камерун, е причинило драстичното намаляване на горските слонове в парка.

Африкански горски слонове. Източник: WWF

Тъй като почти половината от всички горски слонове в Централна Африка живеят в Габон, учените се опасяват, че загуба от такъв мащаб е съществена пречка за бъдещето на вида.

И още важни факти:

11. Глобалната хранителна система е ключов фактор за загубата на биоразнообразие

Хранителната система е нелогична по своята същност – изчерпва световните ресурси и променя климата, но не осигурява необходимата прехрана на хората. Има свръхпроизводство, а над 700 млн. души гладуват.

Хранителната промишленост използва 40% от цялата обитаема земна площ и представлява основната причина за загуба на местообитания. 70% от световното потребление на вода отива за нея, като тя причинява и над една четвърт от емисиите на парникови газове.

Парадоксално е, че по приблизителни оценки 30-40% от цялата произведена храна никога не се консумира. В изгубената или изхвърлена храна са вложени една пета от земеделската земя и водата за отглеждане на култури, както и 4,4% от глобалните емисии на парникови газове.

12. Светът се бави изключително много с действия от решаващо значение

Държавите по света са си поставили цели за процъфтяващо и устойчиво бъдеще. Сред тях са: спиране и обръщане на тенденцията за намаляване на биологичното разнообразие (съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие), ограничаване на глобалното повишаване на температурата до 1,5°C (съгласно Парижкото споразумение за климата), изкореняване на бедността и осигуряване на човешкото благосъстояние (съгласно Целите за устойчиво развитие на ООН).

Страните по света изостават в работата по екологичните цели. Източник: WWF

Националните ангажименти и действия обаче не отговарят на това, което е необходимо, за да осъществим целите и да избегнем опасни повратни точки.

При сегашното положение:

Повече от половината от целите за устойчиво развитие за 2030 г. няма да бъдат постигнати. 30% от тях са в застой или се влошават в сравнение с базовия сценарий от 2015 г.
Националните ангажименти в областта на климата ще доведат до повишаване на средната глобална температура с 3°C до края на века, което неминуемо ще предизвика катастрофални последици.
Националните стратегии и планове за действие в областта на биоразнообразието са недостатъчни и нямат финансова и институционална подкрепа.

С всяко следващо издание на доклада „Жива планета“ на WWF виждаме все по-сериозно влошаване на състоянието на природата.

Няма да е пресилено, ако кажем, че следващите пет години ще бъдат определящи за бъдещето на живота на Земята. Трябва да работим по-бързо и по-обединено, за да обърнем негативните тенденции. Провалът е немислим.

Знаем каква е правилната посока. Глобалните цели показват къде искаме да бъдем и какъв път трябва да извървим. Всички ние - правителства, бизнеси, организации и хора - трябва да се движим заедно по този път. Имаме само една жива планета и една възможност да я опазим.

Прочетете още:

Необходими са още по-сериозни усилия за опазването на природата по света. Източник: WWF