Как можем да наблюдаваме управлението на „Натура 2000“ зоните

Преди обявяването на европейската екологична мрежа „Натура 2000“ у нас, националните защитени територии покриваха едва 5% от страната. „Натура 2000“ даде шанс за опазване на близо една трета от България.  Така подпомогнахме и изпълнението на една от целите на „Европейската стратегия за биоразнообразие 2030“ – 30% от ЕС да бъдат обхванати от територии с някаква форма на защита. Цел, породена от кризите, свързани със загубата на биоразнообразие и климатичните промени. Днес мрежата поддържа не само видовете, но и екосистемните услуги, важни за хората, като опазването на ландшафта, водите и чистия въздух, регулирането на климата, осигуряването на места за общуване с природата.
 

За да не са просто „паркове на хартия“, защитените зони от „Натура 2000“ имат нужда от  добро управление. А за да може то да се контролира независимо, WWF състави матрица за гражданско наблюдение. Този формат ще се попълва ежегодно и ще представя на гражданите различни елементи от управлението на мрежата:  планиране, целеполагане, мониторинг, превантивна защита, заплахи, финансиране и др.
 

 
Днес 232 зони за местообитанията имат заповеди за обявяване, като заповед липсва само за една зона; 86 зони имат специфични природозащитни цели, седем зони за птиците имат планове за управление срещу нито един за зони за местообитанията. Основният закон за „Натура 2000“ е Законът за биоразнообразието. С последните му промени плановете за управление станаха задължителни, но вместо на екологичен принцип /на ниво зона/, те ще се правят на административен /на ниво РИОСВ/. В резултат ще има зони, които ще се управляват от няколко териториални плана за управление в зависимост от това, в рамките на колко РИОСВ попадат. Фрапиращ случай е защитена зона „Централен Балкан – буфер“, която ще се управляват от пет различни плана.
 

 
На фаза официално уведомително писмо е процедура за неспазване на задължения за мониторинг на приулов, както и липса на мерки за намаляване на приулова на китоподобни. На фаза мотивирано становище е процедура за оценките за съвместимост:  „…кумулативните въздействия са систематично пренебрегвани. В резултат са допуснати редица проекти, които са заплаха за консервационните цели; неправилни оценки, и липса на оценки“.  В  съдебна фаза е процедура за липса на предотвратяване и управление на разпространението на инвазивни чужди видове. С осъдително решение за България приключи дело за това, че страната не е изпълнила задълженията си по член 4.4. от Директива 92/43/ЕИО като не е определила защитени зони до шест години след одобрението им.
 

 

Примери  за проекти, които не са били подложени на ОС, независимо, че  е била необходима, са горскостопански планове, технологични планове, предписания за санитарни сечи. Пример за некачествена процедури е оценката за съвместимост на магистрала „Струма“, засягаща защитена зона „Кресна-Илинденци“. В нея има редица проблеми като: липса на преглед спрямо специфичните цели за ключови видове влечуги; проектът е оценен като неоказващ значително въздействие въз основа на несигурни мерки; оценката не е взела предвид изцяло всички компоненти на проекта; има разлики между спецификациите на пред-проекта, одобрен с Решението за ОВОС, и проекта, представен в ЕК за съфинансиране.
 
Друг подобен пример е проектът за устройствен план на Фотоволтаичен парк в защитена зона „Айтоска планина“. Той засяга приоритетно  местообитание, което е в неблагоприятно природозащитно състояние; има разминавания в данни между доклад по ОС и становището по ЕО и ОС, не е отчетено становище на НПМН на БАН; в решението за съгласуване има неправилни и непълни изводи и др.
 
Процедурата по ОС на проект за подобряване корабоплаването по Дунав „Fast Danube“ е пример за липса на оценка на кумулативен ефект: няма данни за общата засегната площ на дъното въпреки, че най-силно засегнатите групи видове са тези, чиито жизнен цикъл е свързан именно с дъното на реката. Би трябвало оценката да разгледа: площ на драгирането, площ на отпечатъка на всички инженерните структури, зоните за депониране на драгирания материал, както и въздействието от добива на инертни материали, планирано в речните кариери по Дунав.
 

 
Последното докладване на природозащитното състояние на видове и местообитания от „Натура 2000“ е от 2019 г. Съдебно обжалване на проекта за полеви проучвания и набиране на данни забави изпълнението им. За следващото докладване, предстоящо през 2025 г., е обявена поръчка за набиране на данни за природни местообитания. Към момента мащабните проекти са изпълнявани от фирми, а по-малките – от НПМН към БАН. При проектите, изпълнявани от фирми, експертната работа на терен и оценка на състоянието на видове и местообитания се извършва от учени и експерти, но процесът не се води от тях. Липсва и обобщена публична информация за целия процес. 
 
Анализ на първите две докладвания е извършен от експерти на СУ, БАН и НПО през 2021 г. Основните изводи са, че:
- докладването е направено без наличие на актуални научни данни. Необективните оценки лишават местообитанията и видовете от възможността за подобряване на тяхното състояние и възстановяването им;
- анализът е направен на извадков принцип, като са подбрани десет животински вида и е прегледан голям набор от доклади и публикации. Лалугерът е единственият от десетте вида, чието състояние е оценено близо до реалността.
 

 

По данни от плана за действие заплахите за мечката са: влошаване и разрушаване на местообитанията, бракониерство, безпокойство и фрагментация на местообитанията. Видът е в неблагоприятно незадоволително състояние. В плана за действие са заложени редица мерки, които адресират пряко или непряко заплахите, с прогнозен бюджет за всяка от мерките. Ясно предвидено финансиране обаче има заложено само за проект за ограничаване на щетите от мечка, както и проект за цялостен ДНК анализ на популацията на вида в  България. Двете мерки са на стойност 3 050 000 лв, но общият бюджет на всички мерки в плана за действие възлиза на 24 301 120 лв.
 

През 2024 г. беше одобрено инвестиционно намерение за изграждане на едното трасе на магистрала „Струма“ в защитена зона „Кресна – Илинденци“. Така се засягат местообитания на видове, за които проломът е от ключово значение като биокоридор. Решението има и своите социални последици за местните хора, които остават без локален път. Задвижено бе и проектирането на път през защитена зона „Българка“ с тунел под вр. Шипка, който засяга размножителни местообитания на мечката – защитен вид съгласно българското законодателство.
 

Три защитени зони, съвпадащи с националните паркове, са засегнати от интервенцията „пасторализъм“ от Стратегическия план за земеделието и селските райони, довела до увреждане на природни местообитания и безпокойство на видове. Независимо, че становището по екологичното законодателство постановява поетапно прекратяване на мярката, Министерство на земеделието не отрази това в правилата за прилагане на интервенцията, и  животновъдите продължават с натиска си за нарушаване на екологичното законодателство.
 

Последните мащабни проекти показват, че в момента законовата и финансова макрорамка в България способства застрояването на пасищата и други имоти в „Натура 2000”. Оказва се, че за инвеститорите е по-изгодно да придобият такива имоти и да променят предназначението им, отколкото да инвестират в увредени и нарушени терени, като бивши мини и индустриални зони. Скорошен доклад на WWF доказа, че нарушените терени са напълно достатъчни за целите за слънчевите централи.
 

Продължава застрояването на тревни местообитания в „Странджа“ в местността „Поляните“, независимо от статута ѝ на защитена зона и природен парк.
 

Продължава функционирането на лифта до хижа „Рилски езера“, който през летния сезон качва до няколко хиляди посетители дневно в циркуса на езерата. Огромният туристопоток води до утъпкване на тревните местообитания и ерозия, като така допринася за бъдещото заблатяване на езерата.
 

 
1) Нови находища или резултати за възстановяване на вид или местообитание

2) Унищожени местообитания или драстично намаляване на популация на вид
Увредени тревни местообитания в защитените зони, съвпадащи с трите национални парка, от земеделската субсидия за сезонна паша. Земеделските практики увреждат местообитанията на сухоземните костенурки.
 

 
Има само частична  система за защитените животински видове, по отношение на умишлено безпокойство и убиване.  В плановете за действие се набелязват мерки за опазване, а чрез превантивната дейност се преценява въздействието върху защитените видове. За да се създаде наистина ефективна система обаче, е нужен систематичен  мониторинг и мерки в зависимост от резултатите. В  последния „Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в България“ например,  в частта за биоразнообразие липсва раздел за защитените видове.
 
Липсва и ефективна система за мониторинга на неумишлено безпокойство и убиване. Няма анализ на заплахите по групи животни, който да доведе да набелязване на мерки в различните секторни политики. Такива могат да бъдат: места за преминаване на диви животни при изграждане на пътна мрежа, стикери за птици по стъклени фасади на  високите сгради, задължение за проверка за прилепи преди изолация на сгради и т.н. Всички тези мерки следва да са заложени в нормативната уредба за строителство, а не да се решават случай по случай чрез процедурите по ОВОС и ЕО. Липсва и система за проследяване на заложени мерки в решенията по ОВОС и ЕО.
 

 
БДЗП организира дарителска кампания с цел закупуване на земи в района на Сакар за опазване на царския орел, ловния сокол и лалугера. Към 2024 г. са закупени 29 дка, а други 145 дка са в процес на закупуване. Проектът по ОПОС 2014 – 2020 за закупуване на имоти с понто-сарматски степи на РИОСВ- Варна завърши през 2023 г. без нито един квадратен метър закупена земя.
 

 
Преглед на използвания бюджет за биоразнообразие и „Натура 2000“ за предишния финансов период показа, че има проблем с прозрачността на изпълнените дейности. В тази връзка в свое писмо до WWF България, МОСВ пое следния ангажимент:  „...докладите ще се публикуват в съществуващата секция на програмата на единния информационен портал eufunds.bg, като ще се постави изискване към бенефициентите да публикуват доклада и на своята интернет страница. Това изискване ще бъде въведено за предстоящите за обявяване процедури по приоритет „Биологично разнообразие“.
 
 

Статията е разработена по проект „Застъпничество за защитената природа – едно от фундаменталните права в Европейския съюз“, финансиран от Нидерландския Хелзинкски комитет по програма „Катализатори на промяната: В подкрепа на жизнено гражданско общество в Европа“.