България е сравнително бедна на повърхностни водни ресурси. Те съставляват едва 0.3% от територията на страната ни, което я нарежда сред държавите с най-малък ресурс в световен мащаб. За сметка на това обаче България попада в географски ширини, които са чувствителни към климатичните промени. Това оказва съществено влияние върху динамиката и количеството на валежите и се отразява пряко върху хидрологичния режим на реките.

Един от критериите за жива река е тя да не е блокирана с изкуствени прегради. Изграждането на преградни хидротехнически съоръжения като язовирни стени, бентове и баражи оказва силно негативно влияние върху речните екосистеми. Те задържат наносите и създават условия за локални наводнения или засушавания в зависимост от сезона.

Това води и до застрашаване на ценни видове и хабитати. Типичен пример са малките водноелектрически централи (ВЕЦ), които прекъсват речното течение, а с него и възможността за миграция и размножаване на рибите. Много от изградените у нас малки ВЕЦ-ове не разполагат със съоръжение тип „рибен проход“, което е в директно нарушение на РДВ и нанася непоправими щети на речните екосистеми. Към момента няма действаща наредба за изграждане на такива съоръжения, а наличните работят само за определени видове риби. В България има стотици изоставени или неработещи преградни съоръжения, които могат да бъдат премахнати, но това не се случва поради неуредена нормативна уредба.

За съжаление, опазването на водните ресурси не е много популярна тема у нас. Свикнали сме да приемаме водата за даденост без да осъзнаваме, че този толкова ценен ресурс е ограничен и подложен на огромен натиск в резултат от прекомерната му употреба и негативните последици от климатичните промени.

За да спрем деградацията и загубата на сладки води, от WWF работим в няколко направления:

Възстановяване на влажни зони

Една от първите ни дейности в България е опазването и възстановяването на заливните гори на българските дунавски острови. Като част от тази дейност залесихме с местни дървесни видове островите Ковачев, Козлодуй, Есперанто и Алеко. Осъществихме моделен проект за възстановяването на старото корито на река Веселина при село Миндя, Великотърновско и крайречни влажни зони на река Осъм при селата Българене и Обнова. Работим и за подобряване на водния режим на блатото Кайкуша в Природен парк „Персина“. От 2021 г., заедно с колегите ни от Сдружение за дива природа „Балкани“, си сътрудничим за опазване и възстановяване на Драгоманското блато - най-голямата карстова влажна зона в Европа.

Намаляване на преградите по реките

Премахнахме бариерата, блокираща преминаването на рибите при ниски води, от река Черни Лом край село Червен, Русенско. Това е бент към стара и неизползвана от дълго време воденица, който пречеше на живота в реката.

Също така нашият екип проведе проучвания на съществуващите бариери по река Вит и доколко те възпрепятстват преминаването на мигриращите популации риби, както и подходящо изградени ли са рибните проходи и налага ли се подобряване на пропускливостта им.

В съвместна инициатива със Сдружение „Риболовен клуб Балканка“ създадохме карта на ВЕЦ-овете в България. Целта ни е да направим всичко възможно за спасяване на живота в реките, предоставяйки средство за постоянен обществен контрол върху работата на колкото се може повече съоръжения.

Природно-базирани решения

WWF разработва пилотни дейности по базирани на природата решения, свързани с реки и влажни зони, включващи редица предимства и нужди – от улавяне на въглерод и намаляване на парниковите газове до увеличаване на водата, биоразнообразието и възможностите за отдих, както в градските, така и в селските райони.

Моделен район ни е поречието на Искър в София, където разработваме идейно решение за ландшафтно развитие на участъка от реката, който протича през столицата. Той е с приблизителна дължина от 15 км и дава уникални условия за приобщаване на реката към града чрез запазване на уникалното биоразнообразие, управлявайки риска от наводнения и най-вече давайки възможност на жителите на столицата да преоткрият реката. Работата по прилагането на т.нар. природно-базирани решения включва активна комуникация с общини, институции, бизнеси и граждани, като основна цел е именно да бъдат демонстрирани дългосрочните ползи от интегрирането на реката към града и запазването ѝ във възможно най-естествен вид.